ПАТРОН НА УЧИЛИЩЕТО
Христо Смирненски – “Слънчевото дете” на българската поезия“
17 (30) септември 1898 година – роден в българския южномакедонски град Кукуш, тогава в Османската империя, днес Килкис, Гърция, в семейството на Димитър (Мицо) Христов Измирлиев и Елисавета Попанастасова, дъщеря на Анастас Кръстев.
1902 г.- Тръгва на училище рано, ненавършил 6 години. Още в трето-четвърто отделение учителката му Райна Измирлиева открива неговите поетични наклонности.
1908 г.– Завършва четвърто отделение и поради крехкото му здраве и лекарска препоръка да смени климата е изпратен в София при дядо му поп Анастас Кръстев. Завършва първи и втори прогимназиален клас, а здравето му укрепва.
1910 г. -Връща се в Кукуш, тъй като дядо му умира при операция във Виена (юли), а вуйчо му, по професия юрист, е назначен за съдия в провинцията.
1911 г.– След завършването на трети прогимназиален клас с отличие баща му прави постъпки за стипендия, за да продължи учението в Солунската българска гимназия, но тъй като по-големият му син Тома вече е стипендиант в Битолската българска класическа гимназия, получава отказ.
1912 г.– Започва Балканската война и Христо остава в Кукуш, а по-късно семейството на Димитър Измирлиев, заедно с хилядите бежанци, се отправя да търси спасение и препитание в София. Въпреки състоянието на мизерия, в което се намират, Димитър Измирлиев и жена му държат децата им да учат. Христо се записва в Техническото училище.
От началото на 1915 г., по примера на по-големия си брат, хумориста Тома Измирлиев , 16-годишният Христо започва да сътрудничи на хумористичните издания – най-напред на вестник „К’во да е“.
1916 г.– публикува хумористични стихове и фейлетони в „Българан“, „Родна лира“, „Художествена седмица“, „Смях и сълзи“, „Барабан“, „Сила“.
1917 г.– за пръв път се подписва с псевдонима Смирненски, с който остава в класиката на българската литература. Постъпва като юнкер във Военното училище, продължава да пише и да публикува в хумористичните издания.
април 1918 г. излиза първата му сбирка – „Разнокалибрени въздишки в стихове и проза“. Тя е с хумористичен характер и излиза под перото на Ведбал.
1920 г. – преломна в творческия път на Смирненски
1921 г. – Смирненски се разболява от паратиф и през лятото заминава в рилското село Радуил, за да се лекува. Завърнал се в София, той продължава да пише и публикува лирически, хумористично-сатирични стихове и фейлетони.
1922 г.- отново се чувства зле и през лятото отново за Радуил, при свои приятели. Там прекарва един особено плодотворен месец.
1923 г. – запознава се с бъдещата си годеница Женя Дюстабанова, с която са заедно до смъртта на поета. Туберкулозата не подминава и Смирненски
18 юни 1923 г.-умира, малко преди да навърши 25-годишна възраст.
Псевдоними:
Ведбал,
Смирненски,
Орезам,
Южен Северняк,
Кямил Ефенди,
Нагел Смуглий,
Окър-Кокър,
Яким Егейски,
Християн Снежни,
Гаврош,
Лорд Вилмон и
Лорд Джеймс Шокинг.
5 интересни факта за Христо Смирненски
1.
Христо Димитров Измирлиев е истинското име на поета Христо Смирненски. Роден е на 17 септември 1898 г. в гр. Кукуш (днес Килкис). Намира се в Гърция, но по онова време е бил част от Османската империя.
2.
Интересен любопитен факт е, че още като дете в началото училище той започва да пише детски стихчета. Забелязват го едва, когато заживява в София при своя дядо по майчина линия и своя вуйчо Владимир Попатанасов. Последният е автор на множество публикации в софийската преса и на своя книга с поезия.
3.
Много е искал да се запише да учи в Солунската гимназия. Поради липса на средства обаче, той се принуждава да прекъсне своето образование и да започне да помага на баща си е сладкарския занаят.
4.
Последните месеци от своя живот Христо Смирненски прекарва в Горна Баня, където се лекува. Макар и болен, той не спира да пише и в края на май излиза и последната му творба „Приказка за стълбата“.
5.
По време на жизнения си път Христо Смирненски завещава на всички нас над 800 лирически произведения и над 100 прозаически.